Чудовищни ​​обвинения в антисемитизъм

denko maleski
Професор Денко Малески, Снимка: Свободна преса / Архив

Не само съм научил добре уроците от миналото, но съм наясно и със съвременните форми на антисемитизъм, национализъм, ксенофобия и омраза. Това е основната причина да бъда незаслужено обиждан много пъти през последните тридесет години. Но тази клевета за антисемитизма няма равна на себе си.

Израснал в семейство на партизанин от Хърватия и партизанин от Македония, не само съм научил добре уроците от миналото, но съм наясно и със съвременните форми на антисемитизъм, национализъм, ксенофобия и омраза. Всъщност това е основната причина през изминалите тридесет години независимост, от времето, когато започнаха войните в Югославия, да съм бил многократно обиждан незаслужено. Но тази клевета за антисемитизма няма равна на себе си.

Не изпращайте евреите втори път в газовите камери, казва ми Виктор Мизрахи, виден член на еврейската общност в Македония. В списъка на призованите за антисемитизъм в обръщението му към македонците и македонските граждани (!?), публикувано в Plusinfo, са премиерът, вицепремиерът, министърът на външните работи и още един представител на акад. общност. Чета и не вярвам на очите си: „Не изгаряйте пепелта втори път. Не променяйте историята, за да постигнете своите политически или материални цели. Който забрави историята, няма да съществува. И вашите политически цели няма да бъдат изпълнени. Македонският народ няма да забрави или прости това“.

Чудовищни ​​обвинения в антисемитизъм. Струва ли си да отговаряме на тази реч на омразата? Неохотно започвам да пиша на клавиатурата на компютъра. Отричането на Холокоста отдавна е престъпление в демокрациите. Но фалшивото обвинение в антисемитизъм също е престъпление. Ако Виктор Мизрахи трябваше да започне такъв процес, без никакво съмнение той би бил отговорен за обида на човек, чието сърце е приковано към трагедията на Холокоста. Защото това, което г-н Мизрахи ще открие в моите текстове, книги, изказвания през цялата ми кариера е, че антифашистката борба е в основата на съвременната македонска държава.

Както ни показаха нашите безсмислени лутания през античността и средновековието, без труда на партизанското поколение, сред което имаше евреи, наши семейни приятели, ние затъваме дълбоко. Стоим или падаме като нация, език и държава върху тази основа. Да променим тази история означава да се откажем от себе си. В този смисъл съдбата, самото ни оцеляване е неразривно свързано със спомена за погрома, извършен над македонските евреи от Германия и България. Никога няма да отстъпим от тази истина и заедно с прогресивна България ще получим заслуженото извинение за ужасната съдба на нашите съграждани.

И това, убеден съм, ще бъде епилогът на разговорите със съседите по време на преговорите за членство в ЕС. Не може да бъде иначе в демократична и антифашистка Европа днес. Защото да се сблъскаш с Холокоста означава също да научиш уроци по толерантност, уважение към другите, разбиране, търпение, борба срещу демонизацията, осъзнаването, че Холокостът не е започнал с газови камери, а с думи на омраза. Всичко това, чрез диалог, ще бъде решено от политическите представители на македонския и българския народ, в не толкова далечно бъдеще.

Между другото, израснал в семейство на партизанин от Хърватия и партизан от Македония, не само съм научил добре уроците от миналото, но съм наясно и със съвременните форми на антисемитизъм, национализъм, ксенофобия и омраза . Всъщност това е основната причина през изминалите тридесет години независимост, от времето, когато започнаха войните в Югославия, да съм бил многократно обиждан незаслужено. Но тази клевета за антисемитизма няма равна на себе си. Затова дори сега, както винаги, когато съм говорил, писал и преподавал на студенти за Холокоста, се чувствам смирен и огорчен пред най-голямата трагедия в човешката история.

(Авторът е университетски преподавател и бивш дипломат)

Видео на деня