В официалната българска историография, в историческите учебници, с които се изучава и преподава официална българска история на ученици от начален и прогимназиален етап, българите исторически архивират първата половина на ХХ век в т.нар. три национални бедствия. Първото е поражението във Втората балканска война, второто е поражението в Първата световна война и третото е поражението във Втората световна война.

Три големи войни, водени от една единствена цел: присъединяване на етногеографската територия на Македония към национално-държавното устройство на България.
Разпадането на Санстефанска България, обединението на Княжество България с Източна Румелия в края на 19 век в национална държава на българите в крайния югоизток на европейския континент създават доктрина, държавна политика и идеал, които след Берлинския конгрес стотици хиляди етнически българи остават извън държавните граници на България, особено в македонските земи, но и в Пирот, Добруджа, Тракия, като историческа несправедливост, причинена от великите сили, които „осакатяват” българската нация.

Оттам нататък всички държавни власти в източната ни съседка, включително император Фердинанд и неговият син Борис III, водят войни за поправяне на исторически „грешки“. И всички ги загубиха, естествено.

Днес има историци в академичните среди, които обвиняват политиката на Фердинанд и самия Фердинанд, че ако се беше примирил с военната "плячка" от Първата балканска война, днес България щеше да бъде почти 50 процента по-голяма от сегашната си държавна територия. И да, след края на тази Балканска война, на Лондонската конференция, България има в свои ръце градовете: Кочани, Щип, Радовиш, Струмица, Кукуш, Драма, Серез, Кавала, Одрин (Одрин), Лозенград и Люлебургас (в днешна Турция), но манията да притежава цяла Македония, от Охрид, „българския Йерусалим“, до Скопие и на юг до Солун и Костур, тласка България към последователни войни, от които тя излиза постоянно побеждавана и с все по-малко територии. Чия е вината?!

ВМРО унищожи и Македония и България!

В спор с мой близък приятел, отличен познавач на нашата преплетена, сложна история, македонски българин от Благоевград (Горна Джумая), точно на тази тема - защо Фердинанд не се помири със завоюваните територии в Първата балканска война, той отговори аз: "Блажко, ти забравяш ключовата роля на ВМРО в отношенията в Македония". Всъщност той иска да каже, че дори Фердинанд да се беше съгласил с това териториално-държавно разпределение, тук беше дългата ръка на ВМРО, която по никакъв начин и с нищо нямаше да приеме стотици хиляди македонски българи да останат отвъд държавна граница под ново сръбско или гръцко робство. Как ВМРО е допуснала Охрид, Битоля, Прилеп, Велес, Скопие, Лерин, Костур и дори Солун, като най-голямо тържествено желание, етнически чисти екзархийски градове да останат под нова окупация, с амин на Фердинанд? Щяха да реагират веднага и да го съдят като Караджорджевич в Марсилия. И е истина.

След Илинденското въстание, т.е. след разпадането на Османската империя, ВМРО начело с Тодор Александров, Александър Протогеров и прочутия Иван Михайлов се изражда в класическа терористична организация, която създава „държава в държавата” в района на Пиринска Македония и оттам извършва терористични действия през Малешевската планина срещу сръбския поробител във Вардар и по-рядко срещу гръцкия на юг. ВМРО обаче изигра огромна, може би ключова роля в диктуването и проектирането на държавните политики на официална София към т.нар. Македонски национален въпрос има!

Който дръзна да се отклони от доктрината на ВМРО, свърши като Александър Стамболийски!
Всъщност ВМРО съсипа и Македония, и България. Първо, той вкара България във всички национални бедствия за освобождението на Македония, въпреки факта, че политическият елит на България трябваше да е наясно, че никога, дори и тогава, великите сили след Берлинския конгрес няма да позволят създаването на голяма Славянска държава на Балканите, под сателитното покровителство на заклетия враг Русия, което ще предизвика дисбаланс в баланса на силите на Балканите. Но не, България се хвърля отново и отново във всички войни, под натиска на ВМРО за освобождението на поробените македонски братя от другата страна на западната и южната граница на България.

ВМРО унищожи и Македония, защото политическото действие на тази терористична организация в очите на великите сили създаде осъзнаването, че единственият политически представител на македонците е инструмент на официална София за нарушаване на разпоредбите на Берлинския конгрес и за анексията на Македония към България. Което означава, че великите сили са виждали Македония само като територия с различни етноси, молени от съседните страни за заграбване, а не като държава с отделен народ, с отделен национален етнос, език и идентичност, която заслужава отделна национална държава на Балканите, рамо до рамо с вече създадени съседни. И за всичко това трябва да благодарим на ВМРО и нейната историческа роля.

Ще излязат ли от обсесивно-компулсивното разстройство за Македония?!

Когато прочутият Договор за добросъседство и приятелство беше подписан преди почти шест години от двойката Заев-Борисов, аз бях сред първите, които се зарадваха от все сърце, защото наивно вярвах, че най-после след десетилетия на вражда ние като исторически близки и различни народи, най-после да поемем по пътя на помирението и сближаването. И апелирах да поставим на пиедестал търговията и бизнес сътрудничеството, изграждането на модерна инфраструктура, която да бъде свързана с магистрално и железопътно решение, сътрудничеството в образованието, културата, науката... Но не: от недрата на канализацията , агентурните плъхове на Белград и Москва се появиха и в двете страни и се качиха на пиедестала, създавайки първото вето, умножавайки омразата, истеризацията, напрежението.

Когато агент "Иван" с неговите психопатични авери в България, координирани с нашите агенти червеи агент "Тутунар" и агент "Зорка", с онези екзантско-александрийски нещастници, днешните репресирани българи от Битоля, се хванаха на хорото, стигнахме до историческо най-лошите отношения в нашите две държави и общества през последните седемдесет години. Но това им беше целта, това им беше задачата от майсторите от Москва и Белград.

Обикновените хора, неинформираните и емоционални медии и обществеността от двете страни на границата се закачиха. Няма връщане назад. Или много трудно. За съжаление официална София начело с президента Радев се хвана на това хоро. Те сами избраха да преживеят последното, четвърто национално бедствие в Македония!

Авторът е политолог.