Цар Самуил и Св. Кирил и Методий малтретирани за разпространение на дезинформация и подбуждане на омраза
В препоръките никъде не се среща изразът "български проект", а обвиненията за "побългаряването на Кирил и Методий" нямат основание в публикуваните препоръки. Дезинформация са и твърденията, че комисията е приела, че Кирил и Методий са произлезли и „работили в средновековна България“.
Заглавието, публикувано в портала Express.mk, твърди, че някой е обявил победа, защото „Цар Самоил и Кирил и Методий са българи“: „Българската платформа Национален кръг за Македония обяви „победа“ – „Цар Самоил и Кирил и Методий са българи“! "
Въпреки че заглавието съдържа израза „българи“, в статията от Express.mk (която се позовава на Дойче веле) изобщо не се среща думата „българи“, а следната интерпретация на няколко български историци:
„Цар Самуил е български цар. Учениците на Кирил и Методий разнасят словото си из Българското царство по покана на покръстителя княз Борис-Михаил. Преслав и Охрид са български книжовни центрове. Всичко това трябва да бъде записано в учебниците на децата в РСМ.” – се казва в съобщението на Българската платформа.”
И така, Express.mk не цитира позиция от публикуваните препоръки на Историческата комисия, а тълкувания на група български историци, част от българската платформа „Национален кръг за Македония“.
Ако проверим дали тези тълкувания имат фактическа основа в записаното в публикуваните препоръки, стигаме до следните изводи:
- В публикуваните препоръки изобщо не се среща изразът "българи". Следователно всякакви твърдения или манипулации, че някой се е съгласил, че „цар Самуил и Кирил и Методий са българи” нямат фактическа опора.
- В публикуваните препоръки изобщо не се среща тълкуването "Цар Самуил е българският цар" (споменава се само "българският цар Симеон"). В препоръките се казва: „Цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука смята за Българското царство с център на територията на днешна Република Северна Македония“. И за македонската историческа наука определенията за държавата на Самоил като „българско царство” не са нови. А в "Македонската енциклопедия" на МАНУ за Самуил пише, че "в изворите той често се назовава като български цар, а страната му като българско царство". А в сборника на МАНУ и ИНИ „1.000 години от битката при Беласица и смъртта на цар Самоил“ се съобщава, че „в историографията се е формирал доста широк консенсус (макар и не пълен) относно формата – българско царство“ (Стойко СТОЙКОВ, ЦАРСТВО, ЕТНОС, НАСЛЕДСТВО, ИНТЕРПРЕТАЦИИ). В същия сборник пише още, че „самите му създатели са го наричали българско“: „Идеологически Самуиловата държава е била свързана със старото българско царство, затова и самите му създатели са го наричали българско“ (Милан БОСКОСКИ, ЦАР САМОЙЛ В МАКЕДОНСКАТА ИСТОРИЯ). И ТРАДИЦИЯ).
- Други твърдения на български историци са тенденциозни интерпретации, а не цитиране на публикувани препоръки.
В случая са използвани тенденциозни интерпретации на български историци за разпространение на дезинформация и разпалване на националистически страсти. Тълкуването на препоръките по такъв начин, че към тях се добавят изрази, които изобщо не се срещат в тях, е характерно не само за някои български историци, но и за някои македонски журналисти и политици, които също разпространяват дезинформация и се опитват да разпалват националистическите страсти.
Например следните тълкувания нямат фактическа опора в публикуваните препоръки: „...дори децата в Хърватия, Словакия и други славянски страни трябва да научат, че образователната мисия на Кирил и Методий и техните ученици е „български проект“.
В препоръките никъде не се среща изразът "български проект", а обвиненията за "побългаряването на Кирил и Методий" нямат основание в публикуваните препоръки. Дезинформация са и твърденията, че комисията е приела, че Кирил и Методий са произлезли и „работили в средновековна България“.
Множество дезинформации, спекулации и тенденциозни тълкувания на публикуваните препоръки бяха използвани не само за всяване на паника, но и за нови обвинения в „национално предателство“, както и за насаждане на омраза (срещу „северните българи“) и „предателите“ в социалните мрежи.
Авторът е анализатор.