Насилието между връстници набира скорост в нашето общество. Трите месеца лятна ваканция отлетяха… Тормозът е все още тук. Изобщо няма значение на колко години сте, в кой клас сте, когато си спомняте училищните преживявания, многото стресови ситуации в училищното пространство.
Училищните служби са тук, съобщавате за насилие, никой не лети...
И се страхуваш каква глупост и опасност те очаква утре. Писнало ви е да клюкарствате, да разпространявате лъжи, да се подигравате, да унищожавате личните си вещи. Разбира се, не ти се ходи на училище!
Неоправданата дискриминация, основана на националност, е много често срещана. Ти си католик, затова си сектант, наркоман, луд, а най-добрият ти приятел албанец е неграмотен, завоалиран женкар!
до кога? Докога обществото ще мълчи? Кой ще излекува нарушаването на личното пространство на тези деца? На никой, на абсолютно никой не му пука за чуждата болка, така че бъдете отговорни към себе си, насилникът само се представя за властен, а всъщност е недоволно от себе си дете, стоящо на ръба на пропастта.
Не мълчете, не сте сами, твърде много сме в тази малка държава. Аз съм един от вас, издигнах глас срещу тормоза с трудовия си роман „ТОРМОЗЪТ В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ“. Заради моята истинска история преживях поредица от несправедливости, искрено се гордея, говоря от името на хиляди жертви на тормоз, деца, отхвърлени в обществото, счупени като безполезно парче стъкло, деца без право на детство.
Да се ​​запитаме къде са младите?! Те вече са заминали за чужбина с еднопосочен билет. Тези, които остават, се тълпят в двуезичните класове, за да избягат от земята, където властват силните. Всеки, дори дете.

https://www.youtube.com/watch?v=nyX0tKqvFKg&t=30s

(Текстът е публикуван с родителско одобрение)

ЕЗИКЪТ, НА КОЙТО СА НАПИСАНИ, КАКТО И ИЗРАЗЕНИТЕ В КОЛОНИТЕ СТАНОВИЩА, НЕ ВИНАГИ ОТРАЗЯТ РЕДАКЦИОННАТА ПОЛИТИКА НА „СВОБОДНА ПРЕСА“