Бужар Османи и Кирил Петков се обърнаха към народните представители: Добра възможност за съревнование в патриотизъм

Буджар Османи
Буяр Османи в речта си пред членовете на Комисията по външна политика на Асамблеята на Северна Македония / Снимка: МИА

„Никой не може да вземе каквото и да било решение сам, за една нощ, зад завесите, без знанието на гражданите, в ущърб на нашите държавни позиции, заложени в декларацията на Събранието, а македонската идентичност нито е договаряна, нито ще се договаря, “, каза Османи.

След правителствените заседания в Скопие и София, Министър на външните работи Буджар Османи съобщи вчера пред парламентарната комисия по външни работи а българският министър-председател Кирил Петков пред българските депутати за съдържанието на разговорите между двете страни, където и двете увериха, че червените линии не се преминават. Според Османи никой не преговаря и няма право да преговаря по въпроси на идентичността. Според Петков преговори за македонското малцинство в България нито се изискват, нито се приемат, а българите ще влязат в македонската конституция.

- Езикът и другите атрибути на идентичност са въпроси, които произтичат от правото на самоопределение на всеки човек, народ, държава и това е неотменимо право и за тях ние нямаме право да преговаряме, нито някой някога ще преговаря - подчерта Османи.

Депутатите от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ настояваха министърът да разкрие македонските отговори на българските искания "пет плюс едно", но Османи не го направи, защото, както каза, там няма нищо грандиозно и не всичко е било напълно съгласи се.

Османи: Лека истерия се разпространява

В миналото, каза Османи, може би е имало опити за отричане на идентичността на македонците, когато тезите са били представяни в България като "един народ в две държави", което е опит да се наложи единен възглед за историческата истина, но чрез рационален и аргументиран подход успяхме да покажем, че това са ретроградни явления. Министърът обясни, че днес вече не говорим за идентичност, а само „за подхода за определяне на правото на всеки на самоопределение, в съответствие със съществуващия държавен ред и в двете страни“.

Османи посочи, че "се разпространява лека истерия, че са възможни ad hoc решения за такива чувствителни въпроси", но каза, че никой сам, за една нощ, зад завесите, без знанието на гражданите, не може да вземе каквото и да било решение в ущърб на нашите държавни позиции, определени с декларацията на събранието.

- Всеки въпрос минава през няколко филтъра, това са експертите и дипломатите в Министерството на външните работи, след това правителството, където заедно вземаме решения, тази комисия и изобщо Събранието и накрая гражданите. Най-чувствителните въпроси не са предмет на политически преговори, но са предмет на дискусии между експерти в Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси, която е независим орган, в чиято работа не можем нито да се опитваме, нито да се намесваме. За нас най-важният въпрос в този пакет е изпълнението на решението на Европейския съвет от март 2020 г. чрез Първата междуправителствена конференция и нашата ключова позиция е в рамката на преговорите македонският език да бъде третиран като официален език. на ЕС, без никакви допълнителни квалификации и въпроси, задавани от България – обясни Османи.

В пакета "пет плюс едно"., припомни Османи, са и въпросите за принципа на самоопределение, според конституционните разпоредби на държавите, въпросът за речта на омразата и реабилитацията на жертвите на комунизма и в тези политически въпроси, както каза той, има няма какво да се страхуват от гражданите. В момента те са във фаза на обмен на идеи, неофициални документи, работни документи и дори обикновени разговори и затова, каза Османи, „все още не можем да ги представим тук и веднага щом тези работни версии станат приемливи за и двете страни в писмена форма ще бъдат представени на народните представители“.

ВМРО-ДПМНЕ: Министърът да подаде документите

Депутатите от опозицията бяха недоволни от изказванията на министър Османи, като поискаха достъп до документите, които се обменят със София, и обвиниха преговорите, че се водят в тайна. Председателят на Комисията Антонио Милошоски попита защо споразумението за Frontex не се подписва, ако има добра воля от България. Той разкритикува, че не е възможно да се изгради доверие в процеса, когато правителството не дава информация на избраните депутати, т.е. не ни дава нито право, нито доверие като депутати да даваме предложение за тези не-пейпъри. Той поиска документите да им бъдат предоставени на закрито заседание, за да се дадат добронамерени индикации, тъй като, както каза, държавата им е дала пълно доверие, като им е дала държавни удостоверения за достъп до всяка държавна тайна, независимо колко е класифицирана. Депутатът Александър Николоски каза, че македонската общественост е наясно, че предишните двама премиери на Македония и България имаха споразумение, което беше изцяло еднопосочно и само към нас по отношение на ангажиментите.

- Вашата легитимност идва от депутатите, трябва да информирате тук, защото така ще изградите консенсус. „Ако разбера по телевизията за нотата, която изпратихте до ООН, тогава имам проблем“, каза той. Народният представител Гордана Силяновска-Давкова.

Тя критикува президента Стево Пендаровски, че не участва в процеса със София, въпреки че има компетенции във външните работи, както и възможността да се обръща веднъж месечно в парламента, която не използва.

Петков: Говорихме и за Рамковата позиция

Българският премиер Петков каза пред българските депутати, че новият македонски премиер Димитър Ковачевски е бил министър-председател на РС Македония от една седмица и е прекарал четири от осемте дни в българското правителство, което показва желание да свърши работата. Той оцени, че е постигнат голям напредък в няколко области с три подписани меморандума за сътрудничество, включително Коридор 8, който, както каза, отпадна от списъка с европейски проекти и ако искаме да го включим, това ще стане чрез съвместна работа.

Той каза, че по време на разговорите за икономиката и инфраструктурата двете страни са обсъдили и важни за България теми, а именно правата на българите в РС Македония и рамковата позиция на България. Той не разкри повече подробности за това, освен че Ковачевски каза, че не вижда проблем с включването на българите в Конституцията, но не се ангажира с времето и сега се обсъжда срокът.

Според Петков има много декларации и от двете страни, но истинската работа не е свършена.

- Организирахме календар за срещи на всеки седем дни. Радвам се, че дори от Историческата комисия потвърдиха, че ще имат три заседания през следващите месеци. „Не възнамерявам да променям нито един от членовете му“, каза той.

Министър-председателят Петков каза, че европейските партньори не разбират исторически двустранни проблеми и затова България е решила да заложи на разбираеми принципи като дискриминация на македонски граждани с българска идентичност и език на омразата срещу България.

- Видяхме, че когато става дума за това, европейците започват да ни разбират. Искаме тези общи принципи да се спазват от всички, включително от страните, които желаят да станат членове на Съюза. Нека премахнем дискриминацията срещу българите, които са в RSM – каза Петков.

Петков акцентира върху икономическите връзки като дългосрочен гарант за добросъседство и обяви, че през март авиокомпанията ще лети по маршрута София – Скопие и че тази година ще изгради 13-те километра, които не са изградени до ГКПП Клепало, и обяви че Европейската комисия е готова да подкрепи железопътния проект, защото е стратегически.

Народният представител Екатерина Захариева отговори Петков да намали ентусиазма, защото докато беше в Министерството на външните работи подписа 20 меморандума с РС Македония и повечето от тях останаха на хартия, т.е. не бяха реализирани от Скопие.

- Надолу, ще вдигнеш рампата много високо и тогава ще трябва да обясняваш. Това е приятелски съвет, а не враждебен – каза Захариева на Петков.

Видео на деня