Българско вето по македонска рецепта и за Сърбия
Вчера България и още 7 страни от ЕС блокираха откриването на нов клъстер за Сърбия от преговорите за членство в Европейския съюз. Това обяви и президентът на Сърбия Александър Вучич, като в изявлението си той посочи, че против откриването на Клъстер 3 за Белград, освен България, са Хърватия, Холандия, Финландия, Швеция, Литва, Латвия и Естония.
Основната причина за безпокойството на споменатите страни е очевидното несъобразяване на Белград с външната политика на ЕС.
Сръбският президент Вучич по отношение на липсата на съгласие от страна на членовете на ЕС за отваряне на нови глави в преговорите със Сърбия подчерта, че не е изненадан от блокирането на пътя на Сърбия към ЕС и посочи, че е важно да се продължи пътя въпреки препятствия.
В същото време обаче той беше изненадан от отношението на официална София, недоумявайки защо Белград е обвинил София за българското вето.
„Ако ме попита Господ с какво сме сгрешили на българите, няма да знам как да обясня. Изглежда разбирам какви са истинските причини, макар че никога няма да ги чуем. А за хърватите всичко ми е ясно, нямам проблем да го разбера. Има две важни новини за нас – да продължим да се борим и да говорим с всички тях“, каза Вучич.
Припомняме, че българският президент Румен Радев по време на неотдавнашното си посещение в Сърбия, той не само заплаши да блокира Белград по пътя към ЕС, но и уточни какви условия ще бъдат сканирани от българското правителство при вземането на решения за Сърбия.
- Основният критерий, по който ще преценяваме и подкрепяме напредъка на страните от Западните Балкани, е именно позицията на нашите сънародници във всяка страна. Условията за икономическо и социално развитие и най-вече способността им да отстояват своята национална идентичност, език, култура и история – обясни Радев.
Българското малцинство – препъникамък за Сърбия по пътя към ЕС?
Но за да разберем вчерашното решение на България за ветото спрямо Сърбия, регионалните медии пишат по този въпрос, че отговорът на това трябва да се търси преди всичко в посланията на българските политици към политиката на Сърбия, отправени в миналото, когато става дума за правата на българското малцинство в страната.
А именно сръбски светкавична война по тази тема наскоро той написа, че това е просто продължение на политиката на София на Балканите, когато става дума за защита на българското малцинство в съседните страни.
При последното си посещение в Сърбия българският президент Румен Радев обяви, че страната му може да преразгледа подкрепата си за Сърбия за Европейския съюз заради, според него, отношението на Белград към българското малцинство в страната. Като се има предвид, че София има история на блокиране на нови членове, въпросът е колко мощен е този вдигнат пръст? А как може да изглежда това, съобщават медиите.
Какво се промени оттогава?
Сръбските анализатори бяха разделени в мненията си след това изказване, едни смятаха, че заплахата е риторична, а други смятаха, че това може да се случи един ден.
Бошко ЯкшиВъншнополитическият коментатор на "Блиц" свързва това изказване на Радев с последните събития в Общото събрание на ООН по повод Резолюцията за Сребреница.
– Това е отговор на критиките на Белград относно гласуването на София в Общото събрание на ООН. Историята се повтаря, че винаги има член на ЕС, който може да изнудва. Тази заплаха е повече риторична, отколкото може да има каквото и да е значение, но и послание да се избягват конфликти, когато е възможно - отбелязва Якшич.
Заплахата дойде необявена, но не трябва да се пренебрегва, като се има предвид, че преди три години България наложи вето на процеса на присъединяване на Северна Македония към ЕС, обвинявайки правителството в Скопие в език на омразата срещу българите, казва анализаторът.
Историята се повтаря?
Това припомня пред сръбските медии Сава Митрович, изследовател в Центъра за европейски политики.
- Не трябва да се пренебрегва, че България, въпреки номиналната подкрепа за разширяването на ЕС към Западните Балкани, вече се опита да използва позицията си на играч с право на вето за реализиране на собствените си национални интереси, дори когато това беше за сметка на по-широките интереси на Съюза. Този принцип беше най-пряко приложен при все още актуалното блокиране на процеса на присъединяване на Северна Македония и няма да се изненадам, ако напредъкът на Сърбия към ЕС бъде спрян в даден момент от българското вето – посочва Митрович.
Българите като малцинство в Сърбия
Между другото, според последното преброяване в Сърбия най-много българи има в:
