Българският страх от македонското малцинство

kica kolbe
Кика Колбе. / Снимка: Безплатен архив на пресата

Когато България твърди, че на нейна територия няма македонско малцинство, това само потвърждава, че в нейните граници има малцинства. Защото не можеш да отречеш нещо, което не съществува! Страхът от македонското малцинство говори за несигурността на българската национална идентичност.

Мярката за цивилизацията на една национална държава е нейното отношение към малцинствата. Националните държави на Балканите са създадени като наследници на сложна и преплетена история. Точно това, с което се гордеят балканските народи, славното минало, е историята на царствата, обединяващи много народи, култури и религии.

Тъй като не са били национални в съвременния смисъл, а са имали покорен принцип на принадлежност, тези царства са оставили след себе си истинско разнообразие от народи и култури на Балканите, което в съвременния контекст за настоящите държави би трябвало да бъде съкровище, а не опасност. Доказателство за това е мултиетничността на района на Македония. Възможно ли е само РС Македония да е мултиетническа държава, а съседите й да са "чисти" национални държави? Как да нямат малцинства, като са в Македония? И в същото време самите те твърдят, че е имало периоди, когато са принадлежали към едни и същи кралства и империи? Какво стана тогава с национално "различните" в съседните страни?

От момента на националното възраждане балканските народи изживяват етническото многообразие на Балканите само като „материал” за собствените си национални проекции на размера. Границите на националните държави на Балканите се определят от войни и кръвопролития, от геноциди, от обмен на население, от безпощадна асимилация. Историята на областта Македония, която сама по себе си може да бъде положителен пример за мирното съществуване на малко пространство от много народи, култури и религии, ясно свидетелства колко пагубен е стремежът към „чисти” нации на Балканите. Когато България твърди, че на нейна територия няма македонско малцинство, това само потвърждава, че в нейните граници има малцинства. Защото не можеш да отречеш нещо, което не съществува! Страхът от македонското малцинство говори за несигурността на българската национална идентичност. Народите с ясна национална идентичност не се страхуват от малцинствата. Фанатичният национален мит не свидетелства за величие. Величие се показва само от нации, които зачитат правото на „разнообразие“ в рамките на своите граници.

Защо Балканите не се променят?

Страхът от малцинствата е атавизъм, когато се проявява в рамките на ЕС. Европейското обединение трябва да преодолее ситуацията, при която малцинствата са били „търгувани” в миналото в полза на националната „чистота” на държавите. Само радикалната десница и неонацистите говорят за "чисти" национални държави в ЕС. На Балканите официалната политика обикновено говори за това. Дори и с членове на ЕС като България. Защо Балканите не се променят дори когато са официално включени в ЕС? Защото стремежът за членство в ЕС за балканските страни не произтича от познанията, споделени от основателите на ЕС. Те искаха да създадат мирна общност от народи, националности и малцинства. Това очевидно никога не е било стремежът на балканските национални държави. Изглежда, че за днешните български политици ЕС трябва да бъде само гаранция, че те продължават да мечтаят за „Велика България”, вече по дипломатически средства. Ако "Велика България" не може в настоящето, то поне в миналото! Като "изнудват" македонците, в момента, когато са в беда, да си признаят, че поне преди са били българи. Докато българските политици говорят за "корени", "семена", кръв и етнобиологичен произход, те все още не живеят в европейското настояще.

"Автентичен жаргон"

Вслушвайки се в реториката на българските дипломати, човек си мисли, че те отсядат в Брюксел като туристи, а не като политици от ЕС! Но дори туристите научават нещо от пътуванията в чужбина. Дори когато ходят там само за пазаруване. Ако не друго, поне научете коя е най-новата мода на Запад! Това не се отнася за българските политици от ЕС. В Брюксел се „обличат“, като за карнавал, в модерни дрехи, а у дома носят войнствената „униформа“ на борците за „национална чистота“, взета от двувековния нафталин. Балканските политици изглежда стават все по-националистични, колкото по-дълго остават в Брюксел. Там те научават, че нямат какво да предложат освен балканския си манталитет. Това е единствената екзотика и "жаргон на автентичността", които те владеят перфектно.

Пропадналите икономики в корумпираните си национални държави вече се държат на повърхността само с европейски средства. Няма какво да ги направи силни, освен мечтата за неосъществени идеи за "национално величие". Че мечтата за „Велика България” е изисквала войни, че асимилационната политика е оставила травми сред македонците, не съществува за българската „избирателна памет”. Затова забравят, че създаването на национални държави на Балканите не е никак славна, а трагична и тъжна история.

Само периодите, в които са живели много народи, обединени в една по-висша и по-универсална идея, са плодотворни на Балканите. Национализмът винаги е локален, анахроничен и провинциален. Той спори със съседа си на кого принадлежи. Националистическите Балкани не могат да споделят и да си сътрудничат, освен в престъпността и политически опортюнизъм. Той заема ума в тесни рамки и не предлага широки хоризонти. Ето защо Балканите стават все по-неудобно място за живеене за младите хора, които не искат да се тровят от националистическата реторика и омразата към съседите. Истинските велики цивилизации на Балканите, които никога не са били етнически, са знаели как да включат разнообразието в своята култура. Само тези периоди оставят следи от висока култура на Балканите. Периодите на националната пропаганда през ХІХ век оставят след себе си само спомена за войни, геноциди и до днес ненадминати травми.

Ето защо Балканите и балканските държави все още се страхуват от Европа, което изисква от тях да признават малцинствата. Въпреки това македонската държава е тази, която разобличава балканската мечта за „чиста нация“, защото показва, че е възможна балканска държава, в която всички малцинства имат права. Това е силата и величието на Македония, за което много македонски граждани все още не са осъзнали. Това е осъзнатото му европейско измерение! В този момент е важно всички етнически общности в Македония да покажат солидарност с македонците, когато българската политика отрича националната им идентичност и език.

Ще ги чуем ли най-после да казват на глас „и ние сме македонци“? Защото този, който отрича моя съгражданин, отрича и мен? Дори да се отложи началото на преговорите с ЕС, македонските граждани с такава солидарност биха запазили най-ценното нещо в македонската демокрация – нейната модерна, европейска политика на мултиетническа държава. В идеален смисъл Македония отдавна живее в духа на съвременна Европа!

 

Източник: Deutsche Welle

Видео на деня