Българският парламент с голямо мнозинство прие декларация, с която категорично осъди насилието над македонските българи в Македония, както и омаловажаването на проблема с техните права и сигурност. България осъди езика на омразата и настоя за прилагане на Договора за приятелство, който според София властите в Скопие не спазват. Това е част от твърденията в декларацията на 48-ото Народно събрание, която е едно от последните решения на депутатите преди разпускането им, приета със 184 гласа "за" и 1 "въздържал се".

Както съобщават българските медии, една от причините за приемането на декларацията е жестокият побой над македонския българин Християн Пендиков, секретар на българския клуб в Охрид "Цар Борис Трети". Документът беше приет само ден след като делегация от македонски българи беше посрещната в Европейската комисия от еврокомисаря по разширяването Оливер Вархели.

Декларацията обединява предложенията на Десислава Атанасова от ГЕРБ, Андрей Гюров от ПП, Костадин Костадинов от Преродба и Елисавета Белобрадова и Стоян Михалев от ДБ.

Състои се от няколко точки:

Народното събрание категорично осъжда проявите и призивите за насилие срещу българите в Северна Македония, техните организации и клубове и особено тежкото престъпление срещу българина Християн Пендиков и твърдо настоява за предприемане на системни мерки от всички институции за разкриване и задържане на извършителите към справедливостта;

Осъжда езика на омразата в Северна Македония срещу местните българи и България, както и проявите му в политическата, обществената и медийната среда. Призовава властите и институциите в Северна Македония да предприемат цялостни, спешни и ефективни мерки за борба с езика на омразата и престъпленията от омраза във всички форми и проявления срещу български граждани и граждани с българско самосъзнание. Изразява пълна готовност за оказване на всякаква помощ за постигането на тази цел, включително съвместно с международни партньори и институции;

Отхвърля непрекъснатото отричане, омаловажаване и отхвърляне на отговорност за наличието на проблем с правата и сигурността на българите в Северна Македония;
Той възразява срещу трайното неприлагане на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония от 2017 г. и двустранните протоколи от заседанията на Смесената междуправителствена комисия от чл. 12 от 2019 г. и 2022 г.;

Изразява загриженост, че ескалацията на антибългарската кампания в Северна Македония може да застраши процеса на вписване на българите в Конституцията на страната, както и развитието на демократичните процеси и институции в Северна Македония и пътя й към членство в Европейския съюз, който служи на интересите на трети страни;
Тя се противопоставя на промените в Закона за сдруженията и фондациите от 2022 г., които дискриминират и умишлено ограничават правото на сдружаване на българите в Северна Македония. Тези промени могат да затруднят и предопределят дейността на Съвместната мултидисциплинарна комисия по чл. 8 от Договора от 2017 г. за определени периоди и лица;

Отхвърля неверните и манипулативни твърдения за българското минало в общественото и политическо пространство на Република Северна Македония и ги приема за умишлено насаждане на омраза към България и българите;

Подчертава, че защитата на правата на българските граждани и гражданите с българско самосъзнание в Северна Македония трябва да бъде гарантирана и чрез пълното използване на инструментите, установени в преговорната рамка, одобрена от Европейския съюз и с решение на 47-то Народно събрание от 25 юни 2022 г.;

Той призовава гражданите, организациите и институциите в Северна Македония, които са истински ангажирани с демократичните ценности и европейския път на страната, да заемат ясна позиция и да настояват за необходимата промяна.