Съобщението на министъра на правосъдието Кренар Лога и на министър-председателя Димитър Ковачевски, че освен преамбюла е възможно изменение на Конституцията и по други въпроси, се тълкува като опит на правителството да осигури по-широк консенсус за отваряне на Конституцията , т.е. да протегне ръка на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, от чиито гласове зависи дали изобщо е възможно отварянето на най-висшия законов акт в страната. Според правителствени източници обаче процесът на промяна на преамбюла за записване на българи е твърде сложен, за да бъде натоварен допълнително с други изисквания.

Ковачевски, Лога, вицепремиерът Боян Маричич и ръководителят на дипломацията Буяр Османи са единствените, че преговорите с Европейския съюз са основен приоритет за отварянето на Конституцията, или по-скоро изпълнението на задължението от преговорната рамка в част от конституционните поправки за включване на други части от народите, живеещи в Македония. Ковачевски обаче не изключва възможността по време на общественото обсъждане при отварянето на Конституцията да има и други предложения, които да са по-скоро за подобряване на функционирането на институциите и най-вече от процедурен характер.

„Видях изказването на министъра на правосъдието. Приоритет по отношение на Конституцията е изпълнението на задължението ни от преговорната рамка, приета от 27 държави-членки на ЕС, в частта на конституционните изменения за включване на части от други народи, живеещи в Република Северна Македония. Тя е приоритет. Ще бъде сформирана комисия на високо професионално ниво - ще бъдат включени преподаватели, експерти, практици... които ще работят по конституционните промени, които ще бъдат подложени на обществено обсъждане и естествено в този процес ще се появят идеи във връзка с в някои други части на Конституцията, за да се направят подобрения, по-скоро от процедурно естество, за функционирането на някои институции. Но приоритет са промените в конституцията, за да продължим европейския път на държавата“, каза Ковачевски в отговор на въпрос дали формулировката „20 процента“ в Конституцията ще бъде променена с „албански език“, както съобщи Лога.

Външният министър Османи се дистанцира с твърдението, че не е чул изявлението на министъра на правосъдието и че не е запознат с намерението му.

„Разбира се, има и други въпроси, които са по-скоро административно-технически, отколкото политически и етнически. Моето лично мнение е, че сега трябва да се концентрираме върху конституционните промени, свързани с продължаването на преговорите с ЕС. Те са изцяло технически, нямат политически последствия, не представляват никаква заплаха за държавата, за общностите. Ето защо смятам, че отварянето на Конституцията не трябва да се натоварва с други политически въпроси, които вероятно ще поляризират още повече обществото”, каза Османи.

А вицепремиерът по европейските въпроси Маричич в изявление за "Дойче веле" твърди, че досега не е обсъждана друга намеса в конституцията, освен записването на черногорци, българи, хървати и други етнически общности. които имат заявка за това.

„Отварянето на нови въпроси и други теми извън първоначалната цел за промяна на Конституцията беше донякъде очаквано. Не за първи път чуваме предложения, искания или пакетни промени, които биха били предложени при отваряне на Конституцията. Социален дебат може да бъде открит за всяка тема, която е важна за гражданите, но фокусът трябва да бъде върху ангажимента, който сме поели във френското предложение, и всички трябва да сме съсредоточени върху това. Ако искаме да успеем с промените в конституцията, процесът трябва да се фокусира върху онези теми, които са важни за бързата интеграция в ЕС. „Всички други въпроси ще изискват по-задълбочена дискусия и тя може да бъде открита и да отнеме повече време като процес, а някои въпроси могат да бъдат решени с бъдещи процеси на конституционни промени“, казва Маричич.

На брифинг за пресата министър Лога първо обяви, че освен изменение на преамбюла за влизане на българи, е възможно да се промени конституцията в пакет за замяна на формулировката "20 процента" с "албански език", за да се преодолее институционалният вакуум между оставката на един и избора на нов министър, за да се преодолее невъзможността едно вече разпуснато събрание да заседава по важни въпроси и да се оттегли служебното членство на министъра на правосъдието в съдебния съвет.

Висш служител от СДСМ каза пред "Слободен печат", че обаче не смята, че процесът ще бъде натоварен с нови искания, въпреки че е факт, че по време на обществения дебат са възможни допълнителни искания за промени в Конституцията. Според него това допълнително би усложнило целия процес, но може да се тълкува и като опит за въвличане на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ с нейните предложения и участие в процеса.

Премиерът повтори, че процесът на конституционни промени ще започне със сформирането на комисия, в която ще бъдат поканени представители на опозицията.

„Най-после опозицията да участва в поне един стратегически процес в държавата. Политиците трябва да бъдат решителни, да вземат решения, които гарантират по-добро бъдеще. Вярвам, че с реални решения, а не както досега с прикриване на опозицията, до 2030 г. ще станем член на ЕС. Убеден съм, че във ВМРО-ДПМНЕ има политици, които имат европейска визия и смелостта да подкрепят европейския път на държавата. "Те няма да повторят грешката да държат държавата заложник на невземането на важни решения, поради което чакахме 11 години за влизане в НАТО и 17 години чакаме преговорите с ЕС", каза Ковачевски.

Председателят на парламента Талат Джафери на брифинг за пресата каза, че политическото решение ще бъде дали ще бъде променен само преамбюлът или ще има пакет от изменения за изменение на конституцията и други въпроси. Той допълва, че каквото и да се случи, това няма да се отрази на парламентарната процедура за промени в конституцията, защото парламентът ще ги разглежда в пакет - дебатът по промените е ограничен до три дни за всяка поправка, независимо от броя им.

Той подчерта, че за да бъдат приети конституционните промени през ноември, процедурата трябва да започне през юни или юли.

„Това е всичко, което ще бъде договорено, възможно е да се изпълни, ако се постигне споразумение. Нито процедурата, нито времето, нито времето са пречка. Определено е колко време може да продължи разискването по отношение на изменението, т.е. на текста. И в този контекст моментът не се променя много. Между пленарните сесии трябва да има 30 дни, от инициативата до проекта 30 дни. След определяне на проекта следва обществено обсъждане минимум 15 дни, максимум 30 дни. Някои ориентирани изчисления могат да бъдат направени лесно. Публичният дебат ще бъде по всички въпроси от 15 до 30 дни“, каза Джафери.