Когато порасна, искам да работя като българин! Това сигурно сега го казва осемгодишно дете някъде в Македония, което от разговора на възрастните разбрало, че битият Християн Пендиков от Охрид е получил апартамент, парично обезщетение и 24-часова лична охрана в София.

Детето, което мечтае да стане българче по примера на Пендиков, трябва да е наясно, че въпреки че е доходоносна професия, то може и да се разболее. Тоест да каже на малкия, че Пендиков първо е бил бит в Охрид, след това по дипломатически път е прехвърлен в България за лечение и след като са излекувани раните му, едва тогава е получил жилище, заплата и охрана.

От само себе си ще е трудно да се обясни на детето, а и когато поотрасне малко, колко са важни битките в Охрид за държавния глава в София. Тоест защо са склонни да изпратят правителствен самолет за човек, който не е техен гражданин и който по непотвърдена информация е бил бит от български гражданин, който освен всичко друго е и с паспорт, издаден от Министерството на вътрешните работи на България.

Да, много е объркващо и трудно разбираемо не само за едно дете, но и за нас възрастните. А възрастните водят политиката, включително и международната. Възрастните се биеха в Охрид, а възрастните са тези, които от едната или другата страна се опитват да спечелят от битката.

Първо спечели от Християн, който допреди две години се самоопределяше като античен македонец, поне така изглежда от прегледа на профила му във Фейсбук, сега е софиянец, с осигурени средства за живот и се чувства сигурен, когато ходи улиците на българския мегаполис в присъствието на бодигардове. Може би след година, когато травмата от нараняванията отмине, Пендиков ще намери сили да се пошегува със съдбата си и да каже: Боли, но да си българин е хубава професия.

От това печели и българското държавно ръководство, което побърза да разгласи навсякъде, че Македония е несигурна страна за хората с българско самосъзнание.

Очаквано македонското правителство, което не само не успя да осветли своевременно битката в Охрид, но и се остави като детето от началото на този текст да бъде въвлечено в тази съмнителна комбинация. Може би затова нашият министър на външните работи Буяр Османи призова София за успокояване на враждите и възстановяване на добросъседските отношения. Късно, но нашият министър явно разбра каква игра го канят. Той лично се застъпи за здравето на младия мъж от Охрид, като пренебрегна констатациите на полицията за предполагаемото му участие в криминални деяния. Това не му помогна, така че сега Македония и България са много далеч от нормалните отношения, каквито се очаква да имат две съседни страни.

За съжаление виждаме как от ден на ден ситуацията се влошава и как риториката по отношение на отношенията Скопие-София ескалира. И за това положение има по-голям брой заслужили "борци" от двете страни на границата.

Бих добавил също, че на нито едно дете или възрастен не трябва да се забранява да се чувства българин. Това, което тази страна трябва решително да забрани, е отричането на идентичността на македонската нация и език и открития флирт с фашизма. И деца след деца, днес мечтаят да са българи, а утре полицаи, лекари и космонавти. Като пораснат или като извадят партийна книжка или като заминат за чужбина.