
Близо до биологичния минимум
Според някои изследвания броят на хората, живеещи в крайна бедност, е около 100 хиляди, а броят на хората в умерена бедност е около 600 хиляди. Какъв процент от населението трябва да влезе в категорията "гладни", за да се обяви критичен биологичен момент за оцеляването на гражданите на Македония?
След големите световни кризи - пандемията от covid-19, руската агресия срещу Украйна, израелският геноцид в Газа, който прекъсна световните търговски потоци, единствената мисъл на огромна част от населението на света е как да оцелее и въпросът за дали всичко ще се върне на мястото си отпреди кризата. Нищо вече няма да е същото и македонският стандарт на живот е засегнат, както във всички страни с подобни пазарни характеристики, тоест с голяма отвореност към внос.
Препоръчва се
Всъщност това безпокойство граничи със съмнение в искреността на патриотичните декларации на водещите ни политически партии от независимостта до днес. Къде са родните ниви, кой ги изостави и защо не се работят или ако се работят - работят ли на пълен капацитет? Във всички анкети (гласът на народа) огромен брой граждани казват, че не могат да оцелеят, но никой не задава основния въпрос: Защо? Тъй като селскостопанската продукция в Македония е почти унищожена, тя участва само с 11% в брутния вътрешен продукт (Държавната статистическа служба).
През 2019 г. имаме 519.848 42 ха обработваема земя. От данните за собствеността: само около 600.000% от земята е държавна. И така, от тези по-малко от 252.000 1 хектара, 5 10 хектара са държавни под аренда (концесия) за 20 до 30 години или XNUMX, XNUMX и XNUMX години!
Експертът по земеделие д-р Горица Котевска задава въпроса: има ли някакъв контрол и свръхконтрол от страна на държавата върху изпълнението на договора за аренда (концесия), т.е. концесионерът спазва ли договора и засажда ли това, което е посочено в или сади каквото си мисли, сади ли достатъчно и сади ли според нуждите на македонските граждани?
Имаха ли инспекторатите достатъчно професионален персонал, за да свършат тази работа, тоест различават ли пшеницата от ечемика? Знаят ли какви производствени технологии трябва да се прилагат, какъв трябва да бъде реалният доход и как се увеличава той според условията на земята и климата, където има недостиг за по-висок добив от единица площ?
Също така е важно да се знае структурата на производството въз основа на нуждите на аграрната политика в Македония (нуждите на хранително-вкусовата промишленост, основната връзка във веригата за оцеляване и изхранване на населението в страната).
Концесионерите изобщо знаят ли и мислят ли за сеитбооборота на повърхностите, за да се поддържа баланса на хранителните вещества в почвата. Знаят ли това контролните служби и ако го знаят, реагират ли или просто ще си затворят очите и ще си тръгнат, тоест ще си затворят очите? Изобщо искат ли от концесионерите справки за обосноваността на засяването на някаква култура?
Защо производството в ЗИК "Пелагония" беше намалено наполовина, защо служителите от 1.300 намаляха на около 200 работници, защо в този завод не беше създадено изпитно ядро, институт, както е в съседните страни, където " Ержелия" - Свети Николе, "Прилепски комбинат", "Лозар" - Велес и други, защо държавата не реагира на процедурата на новите собственици или концесионери? Е, тези райони са отчуждени, за да могат да се управляват по-успешно от преди.
Но най-пагубното от всичко това е продажбата на земеделска земя и превръщането й в земя за строеж! Вместо да се консолидира, той е малък и се свива, така че в най-плодородните ниви изникнаха чудовищни сгради, а напоследък и фотоволтаици.
Всичко това унищожава намерението и идеята за окрупняване, окрупняване на дребното земеделие, тоест на земеделската площ, за да е по-евтино да се работи и да е по-лесно да се предприемат земеделски дейности. В развитите страни уплътняването е направено преди повече от 100 до 150 години (Швеция)!
Стратегически, битов и патриотичен интерес е земята да не се продава на чужди граждани, казва Котевска.
Подразбира се, че държавата не може да бъде земеделска кооперация, поради което дава на държавата земя под аренда (концесия). За да го контролирате, трябва да имате истински експерт контрольори, които да ходят на полето с гумени ботуши и да газят добре калта, а не по мокасини и преяли от обяда, с който ще ги "почерпи" концесионерът. Този контрол трябва да е постоянен, може би ежедневно. Но като че ли на никой не му се ходи на нива, по-топло е в офиса или на улицата. "Македония"! Какъв патриотизъм: за Македония - на улица "Македония".
Наскоро министърът на държавната администрация откровено призна, че ефективността на държавната администрация е 30-40%, което означава, че 60-70% нищо не правят, плащат им "за нищо", ядат безогледно и арогантно парите на данъкоплатците. В страна, чието данъчно „поле“ е много неподатливо, както се вижда от прогнозата за бюджетния дефицит за 2025 г. от 4% от БВП, държавата може да помогне на селското стопанство, като му даде назаем „джаболебари“ за работа на полето – и така получават държавна заплата. Фактът е абсурден - в държава, където храната е много скъпа, голяма част от населението не работи и получава висока заплата, а селскостопанският продукт намалява, а това, което се предлага срещу откуп, не се купува от никого бъди хвърлен! От друга страна тези, които не работят и ползват държавната собственост, са "народни герои": служебни коли, пътни, евтина храна, командировки без цел и резултат. Китай, да речем, би ли позволил това?
Според някои изследвания броят на хората, живеещи в крайна бедност, е около 100 хиляди, а броят на хората в умерена бедност е около 600 хиляди.
Какъв процент от населението трябва да влезе в категорията "гладни", за да се обяви критичен биологичен момент за оцеляването на гражданите на Македония, тоест колко време трябва да чакаме да се решат проблемите и цените да паднат. Това няма да стане!
Докога ще се хвалим с вносната си отвореност като икономическо понятие, което ни носи само вносна инфлация. Колко дълго ще пренебрегваме търговския дефицит, което означава намален интерес към нашата валута на паричния пазар, което може да доведе до парична дестабилизация и по този начин до още по-голяма волатилност на цените?
(Авторът е журналист)
ЕЗИКЪТ, НА КОЙТО СА НАПИСАНИ, КАКТО И ИЗРАЗЕНИТЕ В КОЛОНИТЕ СТАНОВИЩА, НЕ ВИНАГИ ОТРАЗЯТ РЕДАКЦИОННАТА ПОЛИТИКА НА „СВОБОДНА ПРЕСА“