Всеки един от нас много пъти в живота си е бил в ситуация да изпита грубата, недостъпна и недружелюбна към гражданите администрация, независимо дали е местната или централната власт. Почти няма случай, в който елементарен въпрос, като например искане за издаване на различни документи или получаване на някаква информация, не усложнява процедурата на гражданина пред държавата и той не трябва да търси човек в тази институция чрез своя приятели, които биха му помогнали, за да може да получи искания документ или информация. XNUMX години след обявяването на независимостта можем само да констатираме, че нещата вървят от зле към по-лошо, т.е. ако до преди няколко години нещо поне беше възможно да се реализира, то сега става все по-трудно.

Ще илюстрирам само с три примера, които лично съм изпитал на собствената си кожа и вярвам, че за съжаление всеки от вас, който се е сблъсквал с този проблем (ако е имал късмет) поне веднъж в живота си, ще намери в тях.

Бях изненадана, когато семейният лекар ми съобщи преди време, че дъщеря ми, която наскоро навърши 18 години, вече не е здравно осигурена. Обясни ми, че след като децата станат пълнолетни, здравните осигуровки от родителите спират и за да се подновят е необходимо да се представи удостоверение за редовно обучение в Здравната каса. Това означава, че служител във всяка гимназия в страната издава удостоверение за редовен ученик на всеки ученик, навършил 18 години през тази година; тогава ученикът, т.е. единият от родителите (тъй като детето едва ли знае къде е Здравната каса) трябва да предаде удостоверението на някое от гишетата на Здравната каса, където по правило има голяма опашка и в зависимост от проблемът, с който се сблъскват тези, които са пред вас, чака десетки минути, понякога часове. Наистина ли е необходим целият този тормоз, както за служителите в училище, така и за децата и родителите, които за да могат да подадат искания документ обикновено трябва да напуснат работното място или пък да поискат почивен ден от работодателя да направи това?

Няма ли да е по-просто държавата, т.е. чиновниците в МОН и в Здравната каса, които между другото получават заплатите си именно от чакащите пред гишетата, да обменят данните по електронен път и данни за редовно записани студенти, навършили 18 години, които да бъдат включени в системата на фонда и автоматично да им се удължат здравните осигуровки. Това не е атомна физика, нали? В ерата на дигитализацията създаването на такава програма с предложения алгоритъм ще спести време, пари, нерви на гражданите и ще изчезнат опашките за тази работа. Говорих с професионални програмисти – подобна програма отнема два часа. Толкова много!

Вторият пример се отнася до процедурата по осиновяване на дете. Брачната двойка събира всички необходими документи в началото (оригинал или нотариално заверено копие на всеки документ поотделно, не по-стар от този и този месец и т.н.). Процедурата по осиновяване все още тече, но е изтекла една година от подаване на молбата, затова компетентната институция изисква, за да продължи процедурата, всички документи да бъдат представени отново, вече с нови дати, в оригинал или нотариално заверено копие на оригинала. Ако се познава психическото състояние на съпрузи, които нямат дете и искат да осиновят, е ясно, че това е просто продължение на агонията и травмата, която тече от момента, в който са подали молбата за осиновяване. , ако не и по-рано.

Защо е необходимо държавата да налага на своите граждани, първо, така, че дори и след една година да не е взела решение дали детето ще им бъде дадено за осиновяване и второ, защо документите които вече са извадени и за чието набавяне вече е загубено време, пари и нерви, за да се извадят пак, сякаш може да има промяна на датата на раждане в акта за раждане и сякаш институциите не могат да получат исканите документи и данни с едно щракване на служебно задължение техните компютри, още в началото на процедурата.

Третият пример се отнася за чужденец, поискал македонско гражданство. Ще се запитате (с право), защо гражданин на една от най-уважаваните държави в света иска македонско гражданство? Но да не проблематизираме това лично желание на кандидата. Подготвил надлежно всички необходими документи в изискуемия образец и ги представил на компетентната институция. След това, както изисква процедурата, искането се препраща до всички институции, които трябва да дадат съгласието си в процедурата за получаване на македонско гражданство. С лицето е проведен и разговор от служител на МВР, което е и последният контакт с отговорно лице. Казаха ни, че почти всички формалности са изпълнени и че след около шест месеца ще се свържат с нас, за да дадем решението. Година и шест месеца по-късно най-после беше взето положителното решение за получаване на гражданство на Република Северна Македония, като актът беше връчен на моя клиент на гишето без специална церемония, въпреки че знаем, че получаването на гражданство в страни, които Да държат на репутацията си е тържествен акт, както за страната, така и за лицето, получило гражданство. На гишето ни казаха след около седмица да отидем да вземем новия акт за раждане, защото генерирането на нов акт за раждане отнема толкова време. Бихте си помислили, че получаването на акт за раждане би било рутинно в сравнение с процеса на гражданство. Така мислехме и ние, но не и длъжностното лице в органа по гражданското състояние.

И така, за да получи човек гражданство на Македония, е необходимо да представи "един тон" документи от родната страна, но и от Македония, тези документи се проверяват в редица държавни институции, по процедура, която продължи година и половина в конкретния случай.Накрая решават дали да дадат на лицето гражданство. Те проверяват и подадените документи, тяхната автентичност и коректност и ако открият нередности, лицето няма да получи гражданство, а срещу него могат да бъдат образувани съответни процедури, ако е нарушил законите. Щом решението е положително, това означава, че всички документи са автентични и коректни. Може би за други институции да, но за длъжностното лице, което трябва да натисне бутон на компютъра и да разпечата данните, генерирани в регистъра, не е така. За него се представят допълнителни документи; та какво знаят в НСА и МВР какви документи са нужни за македонски акт за раждане. И така, сега се чака исканият нов документ от родината на моя клиент, за да може да се натисне споменатият бутон на компютъра на гишето на поредния бюрократичен бастион на македонската държава.

Наистина е жалко, че след толкова години независимост държавата, нейните институции, политиците, както и ръководителите на тези институции, не си зададоха въпроса дали формалностите не трябва да бъдат поне малко облекчени за нашите граждани и дали не държавата трябва да бъде услуга на гражданите, а не гражданите да бъдат роби на държавните институции. Заслепеното желание просто да вземеш нещо и да го сложиш в джоба си, докато някой е на власт, без дори да мисли за гражданите, е основната характеристика на нашите чиновници, които, използвайки корумпираната съдебна система, знаят, че няма нито ще носят отговорност за бездействието и кражбите си, а дори и тези малко, които наистина ще стигнат до съдилищата и затворите, с парите, които са откраднали, може би по някаква процедура за компютъризация на данни и обмен между институциите, нещо, което никога не са работили, ще могат да си купят свободата, отново по корумпиран начин. Цената за всичко това винаги ще се плаща от гражданите.

Всяка държава е толкова силна, колкото зачита, защитава и прилага принципите на индивидуалните права на всеки гражданин. Колкото по-големи са ранговете и по-сложни са процедурите, толкова по-слаба е държавата. И цената е висока!

(Авторът е адвокат)