Доколко е способно политизираното международно право в момент на остър конфликт между Русия и Запада да бъде в крак с политическите реалности на света и какви са шансовете Владимир Путин да бъде арестуван и съден за военни престъпления след нареждане на Международната Наказателен съд?

Отговорът е известен на всички във Вашингтон, в Берлин или в Киев, където през последните месеци усилено се работи по обвинителния акт срещу първия лидер на страна, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.

Още в първите седмици след руското нахлуване процедурите за военни престъпления бяха заведени пред Международния наказателен съд (МНС) и Международния съд в Украйна, наред с други неща, защото тези трибунали, за разлика от националните съдилища, не предоставят имунитет на президентите , министър-председатели и други висши служители.

За разлика от това няма да има нищо от зрелищния процес срещу Владимир Владимирович, който от всички престъпления, извършени от руските нахлуващи войски – от агресията срещу суверенна държава до нападението над родилния дом в Мариупол – е обвинен в незаконно депортиране на украински деца в Русия.

Заповедта от Хага е косвено потвърждение, че шансовете за мирно разрешаване на войната в Украйна засега са почти нулеви. Как да говоря с военнопрестъпник? Съветът за сигурност на ООН може да спре решенията на съда, ако прецени, че те са пречка за установяването на мир и стабилност, но това очевидно не е била идеята на съдиите от МНС.

Политическият фон на присъдата се връща към въпроса какво се случи с унищожаването на Югославия, Ирак, Афганистан, Либия или Сирия? Съдебната заповед, от гледна точка на справедливостта, със сигурност би изглеждала по-убедителна, ако беше придружена от обявяване на процес за установени военни престъпления, извършени от украинци срещу руснаци, но може ли някой да си представи заповед за арест на Володимир Зеленски?

Процесът като обявяване на война

За пореден път се показва, че трибуналът на ООН, създаден с Римския статут от 1998 г. и официално действащ от 2002 г., се управлява от този, който има най-голям принос в бюджета на Световната организация - САЩ, които отказаха да се присъединят към ICC.

Русия беше в МНС до 2016 г., когато се оттегли заради обвиненията за воденето на Кримската война две години по-рано. Путин не коментира случая, но неговият говорител Дмитрий Песков каза, че заповедта за арест е "нищожна". Тогава близкият съюзник на Путин Дмитрий Медведев заплаши, че всеки опит за арест ще се тълкува като обявяване на война на Русия. Украйна, на чиято територия са извършени престъпленията, също не е член на МНС, въпреки че след окупацията на Крим заяви, че приема юрисдикцията на съда на своя територия.

Тогава тримата ключови актьори са извън съда, който сега преследва руския президент. Фактът, че процесът срещу Путин е в сферата на политическата фантазия, може да се обясни и с други, не само лицемерни аргументи. Обявеният процес често се сравнява с този в Нюрнберг, когато бяха съдени нацистите. Тук има голяма разлика. Режимът на Хитлер капитулира след военно поражение. В украинската война няма нито победители, нито победени и едва ли ще има.

Има и спънки от техническо естество. МНС не може да арестува и няма процес без лично присъствие. Вече беше доказано колко трудно е за международните трибунали да докажат лично участие в извършени престъпления.

контрамерките на Москва

Би било по-лесно да се докаже актът на руска агресия, но това не е в юрисдикцията на МНС. Оттук и идеята за създаване на специален съд за Украйна, който да започне процеса в отсъствието на Путин. За да бъде установен, той трябва да заобиколи Съвета за сигурност на ООН, в който Русия има право на вето, и да отиде пред Общото събрание, но "насоченото правосъдие" не успява да спечели подкрепата дори на половината от членовете на ООН.

Сега 132 страни, ратифицирали статута на МНС, са длъжни да арестуват Путин, ако бъде намерен на тяхна територия. В Берлин обявиха, че веднага ще го лишат от свобода, ако стъпи на територията на Германия. От Загреб поръчаха същото.

Колкото и абсурдно да изглежда задържането на Путин и колкото и да пасва на жест на солидарност със Зеленски, Москва предприема всички мерки, за да се защити. Предлага се забрана на цялата дейност на МНС на територията на Русия и наказване на всички, които „помагат и подкрепят“ този съд. Открито е наказателно производство срещу служители и съдии от МНС.

В Москва са наясно, че Путин няма да се яви пред съда, но трябва да се притесняват, защото светът си е изградил собствени представи и че не е приятно да си в една компания със Слободан Милошевич, с бившия судански президент Омар Башир , който до днес успешно бяга от МНС, или с убития либийски лидер Муамар Кадафи.

Милошевич беше предаден едва след свалянето на правителството му. Ако се следва тази аналогия, режимът в Кремъл ще трябва да бъде свален и Путин - арестуван. След това новото правителство ще обмисли дали да го екстрадира в Хага.

Нежелан гост

Заповедта за ареста на Путин едва ли ще промени политическата динамика в Русия. Може дори да повиши обществената подкрепа за президента. Голяма част от света, като Китай и Индия, които също не са в ICC, са скептични. Дори Унгария, членка на НАТО и Европейския съюз, се противопостави на резолюцията на Съюза, а премиерът Виктор Орбан каза, че Путин няма да бъде арестуван в Унгария.

Проблем обаче са страните, в чийто дневен ред вече е обявено посещението на руския президент. Южна Африка е домакин на срещата на върха на БРИКС през август и не знае какво да прави. По едно време тя позволи на Башир да влиза и излиза безпрепятствено в страната, но едва ли би рискувала отново да наруши задълженията си като член на съда. Путин трябва да пътува за срещата на Г-20 в Ню Делхи през септември, но при тези обстоятелства вероятно ще остане в Москва, въпреки че Индия не е в Международния наказателен съд.

С това мандатът напуска символичната, морална и политическа сфера и придобива практическо измерение. Смята се, че Путин няма да бъде канен на различни международни форуми, но това само ще разобличи още повече лицемерието на онези, които не са с Путин и работят в тясно сътрудничество със саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, за когото ЦРУ определи, че е замесен в убийството на саудитския журналист дисидент Джамал Хашоги.

По време на неотдавнашната среща с китайския лидер Си Дзинпин руският президент се представи като лидер на борбата срещу американския еднополюсен свят и срещу „арогантната и агресивна“ политика на НАТО и Запада. За да спечели съюзници, е необходимо той да пътува, но той няма да може да направи това. Пространството за движение на Путин не е физически ограничено, но заповедта на МНС за неговия арест е ясна илюстрация на факта, че принципите на върховенството на закона и независимата съдебна система могат да противоречат на правилата и традициите на реалната политика.

(Авторът е журналист)