Гражданите имат ниско доверие в парламента и депутатите, показва изследването на Програмата за парламентарна подкрепа за работата на парламента на Република Северна Македония, която беше представена в парламента пред депутати и представители на парламентарните служби. По скалата от 1 – най-ниска до 10 – най-висока, гражданите оцениха доверието в парламента с 3,4, което е спад с 0,6 спрямо 2022 г.

Резултатите показват, че гражданите смятат, че депутатите не отговарят ефективно на нуждите на гражданите и смятат, че депутатите представляват личните им интереси (80%), интересите на политическата партия (75%) и бизнес интересите (64%).

Изследването анализира представите на гражданите за работата на парламента като цяло, като се започне от доверието в парламента в сравнение с други органи, надзорната роля на парламента, кого представляват депутатите, функциите на парламента, информираността за работата на законодателната власт, както и други процеси на реформи, ключови за насърчаване на работата на Асамблеята. Изследването включва теренно проучване, проведено между 22 февруари и 9 март 2023 г. и девет фокус групи, които са проведени през април 2023 г.

По скалата от 1 – най-лошо до 5 – най-добро, гражданите дадоха средна оценка 2022 за работата на Народното събрание през 2,2 г., което представлява спад в скалата спрямо последните четири години. Гражданите не са доволни от работата на събранието и дават оценка 2,1.

Мнозинството от гражданите смятат, че парламентът не изпълнява напълно надзорната си роля, тоест 27% от анкетираните смятат, че правителството има пълен контрол върху парламента. Освен това почти половината (46%) от анкетираните смятат, че парламентът увеличава корупцията, вместо да я намалява. Високите 70% от анкетираните смятат, че голяма част от депутатите не са готови да вземат решения от името на гражданите. Смятат, че депутатите не са готови за поста, който заемат, съмняват се в способностите им – „не учи много, ще станеш депутат“ (етнически албанец, Тетово 65+).

Те смятат още, че депутатите не са готови за задълженията, произтичащи от евроинтеграционния процес, но и че нямат искрена воля за евроинтеграции – „само се карат, но не искат да отидем в Европа, защото няма да имат това, което искат." те имат лукса да правят каквото искат" (етнически македонец, Куманово, 65+).

Приемането на закони с най-високо качество, надзорът върху разходването на бюджета и осигуряването на прилагането на законите и политиките са посочени като най-важните функции на Асамблеята. Изпълнението на тези функции от страна на събранието обаче е оценено като незадоволително от мнозинството граждани. Те смятат, че повечето закони се гласуват по ускорена процедура и това означава, че реален дебат в парламента няма. Въпреки че законите може и да са добри, те не се прилагат – „Много неща липсват, например не се прилага законът за младежта. След приемането на закон следва нова борба за прилагането му” (етническа македонка, Битоля, 18-30).

Що се отнася до отвореността на парламента към обществото, повечето от анкетираните смятат, че парламентът е напълно или частично затворен за обществото и народните представители не вземат предвид коментарите на обществото при изготвянето на законите.

Мнозинството от гражданите смятат, че бойкотирането на работата на Народното събрание, както и разтягането и протакането на дебатите, за да не се приеме закон или решение, не са правилни начини за изразяване на политически възгледи в работата на Народното събрание. Освен това гражданите очакват дебат в парламента за най-важните политически процеси в страната вместо лидерски срещи.

Броят на гражданите, които смятат, че животът в страната върви в грешна посока, доминира над тези, които смятат обратното. Най-оптимистични са жителите на Югозапада, където повече от половината отговарят, че животът върви в правилната посока. Най-много отрицателни отговори, т.е. че животът върви в грешна посока, са дали жителите на Вардарски, Югоизточен, Пелагонски, Пологски и Североизточен райони.

Тази публикация е изготвена от Института за демокрация "Societas Civilis" - Скопие (IDSCS) в рамките на Програмата за парламентарна подкрепа (PSP), която се финансира от правителството на Швейцария и се изпълнява от Националния демократичен институт (NDI), Институт за демокрация "Societas Civilis" - Скопие (IDSCS) и Център за управление на промените (CUP). Съдържанието на публикацията по никакъв начин не може да се приеме, че отразява възгледите на правителството на Швейцария.