Андрея Богдановски, анализатор: Честването в Прохор Пчински е резултат от нормализирането на отношенията между SOC и MOC-OA
Въпросът за празнуването на Илинден в Прохор Пчински дълги години беше препъникамък в отношенията между Србија и Македония и действаше като вид ежегодно напомняне за значението на междуцърковните отношения във външната политика. Присъствието на сръбския външен министър Никола Селакович като домакин на тържеството и изявленията на Прохор Пчински сигнализират, че Александър Вучич ще продължи да използва признаването на автокефалията на MOC-OA като допълнителен актив, който подкрепя укрепването на сръбската външна политика в региона и инициативата "Отворени Балкани" - казва той Андрея Богдановски, Докторант в Бъкингамския университет, Великобритания, където изследва движенията за автокефалия в Източна Европа и Балканите.
За Безплатна преса Богдановски посочва, че от днешна гледна точка и в светлината на новите църковни смени далеч по-интересно за анализ е посещението на Прохор Пчински през 2004 г. на македонската делегация, водена от тогавашния президент Бранко Цървенковски. Тогава, по думите му, визитата е вдигнала много прах сред голяма част от македонската общественост именно заради неочакваната поява на епископ Йован (Вранишковски), който по това време е митрополит и екзарх на СПЦ в Македония.
- Такъв развой на събитията разтревожи македонската общественост, както и самата МПЦ. Критиките, които циркулираха в публичното пространство в този момент бяха в посока, че присъствието на Йован на тържеството до македонския държавен връх легитимира действията на ПОА, а оттам и дейността на СПЦ в Македония – казва Богдановски.
По думите му след тогавашното посещение на македонския държавен глава Прохор Пчински въпросът за честването на Илинден в манастира е сведен до тема табу поради изключително студените отношения между СПЦ и МПЦ-ОА.
- Години наред Сръбската църква обуславяше празника с изисквания, свързани с регистрацията на Православната Охридска архиепископия и прекратяването на държавното преследване на тази религиозна общност. През 2007 г. тогавашният премиер Никола Груевски квалифицира искането за разрешение от сръбските власти за почитане на Илинден като "просия" и недостойна практика, която представлява срам заради несигурността дали СПЦ ще се смили и ще даде съгласие или не - точки аут Богдановски.
Според анализатора тазгодишното честване на 2 август с привидно сходна подредба на актьорите се е състояло в съвсем различна църковно-политическа обстановка, най-вече поради признаването на автокефалията на МПЦ от СПЦ.
- Няма съмнение, че нормализирането на църковните отношения между СПЦ и МПЦ-ОА постепенно прелива в политическата сфера и в тази насока трябва да се анализира видимо безпроблемният празник на македонската църковно-държавна делегация в Прохор Пчински. . През последните месеци станахме свидетели как историческите решения, взети през май тази година от СПЦ и Вселенската патриаршия по отношение на каноничния статут на МПЦ-ОА, допринасят за нормализиране на църковните отношения между МПЦ-ОА и съседните поместни църкви. Съвместните съслужения на представители на МПЦ-ОА през последните два месеца в Гърция, Сърбия и Косово (и обратно) стават все по-интензивни и трябва да се превърнат в практика, което всъщност е същността на общението в Православието – заключава Богдановски.