Руският президент Владимир Путин смята, че Русия е постигнала ключови цели във войната срещу Украйна, но също така е все по-загрижен за икономическото въздействие на конфликта върху страната, съобщи Ройтерс в четвъртък, позовавайки се на неназовани източници.

Съобщава се, че източник, запознат с мисленето на Кремъл, каза, че Русия е отслабила украинската армия и е осигурила териториален контрол, свързващ континентална Русия с анексирания Крим.

Путин първоначално започна инвазията през 2022 г. с обявените цели за „денацификация и демилитаризация“ на Украйна.

От самото начало цялостното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. имаше две цели.

Първата цел беше да се анексира възможно най-голяма част от украинската територия: в идеалния случай всички региони на Чернигов, Суми, Харков, Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие. Това трябваше да бъде допълнено от превземането на столицата Киев и замяната на украинското правителство с правителство, подчинено на Русия. Втората, по-широка цел на нахлуването беше да се използват тези придобивки, за да се абсорбира Украйна в руската сфера на влияние и да се промени балансът на силите в Европа.

Военен, но не и стратегически успех

Въпреки напредъка на руската армия през 2024 г., няма сценарий, при който руският президент Владимир Путин да постигне някоя от целите си, според Foreign Policy. Въпреки че Русия вероятно ще вземе поне една пета от украинската територия и вероятно ще я запази завинаги, останалата част от Украйна няма да бъде свързана с Русия. Следователно нахлуването на Путин вероятно ще доведе до военен успех – доста под декларираните от него териториални цели – но не и до стратегически успех.

Решителността на Путин да подчини Украйна и да спре курса й на запад произтича от широко разпространеното убеждение сред руските националисти, че отделянето на Украйна от Русия е неестествено. Според него няма по-важна държава за Русия, защото двете страни са обединени от обща култура повече от хиляда години. Той и други руски националисти все още имат трудности да приемат независимостта на Украйна през 1991 г.

Както бившият руски вицепремиер Владислав Сурков каза през 2020 г.: „Няма Украйна. Има украинизъм... Но няма нация“.

Отдалечаване от руската сфера

Въпреки че е възможно Путин да преговаря за запазване на големи части от украинска територия, той не може да принуди или да се пазари да върне Украйна, която е културно или политически обединена с Русия. След години на руски реваншизъм, украинската идентичност сега се определя от решимостта да има възможно най-малко общо с Русия.

Въпреки че руският все още е широко разпространен в централна, южна и източна Украйна, украинският език се превърна в ключова част от националната идентичност. Тази тенденция, особено изразена сред по-младите украинци, ще се ускори; за бъдещите поколения ще стане нещо естествено и незабележимо.

По същия начин, въпреки че православното християнство обединява украинци и руснаци повече от хиляда години, миналата година украинският закон задължи енориите да прекъснат връзките си с Московската патриаршия, която се превърна в открит поддръжник на войната на Путин.

Днес, когато украинците мислят за своята сигурност, те вече не се свързват с Русия. Всяко споразумение за прекратяване на войната ще включва разпоредба, забраняваща на Украйна да се присъедини към НАТО, по настояване на Русия; Въпреки това значителните връзки в областта на сигурността на Украйна с Европа ще продължат да се развиват.

Европейските държави вече доставят на Украйна оръжия, обучават нейните войници и инвестират в нейната отбранителна индустрия. Тяхната роля ще се разшири и Украйна – която сега има най-опитната и изпитана армия в Европа – остава във военно отношение с европейските страни в дългосрочен план, дори и без официален съюз.

Взети заедно, тези събития показват, че независимо от изхода на войната, Путин няма да постигне най-важната си цел – да запази Украйна в руската сфера на влияние. Конфликтът също така няма да остави Русия в по-добра позиция на други фронтове.