АНАЛИЗ: Повече пенсионери, по-големи пенсии, ще издържи ли бюджетът?
Според изчисленията на Министерството на финансите линейното увеличение на пенсиите ще струва допълнително "само" 3 млн. евро на месец спрямо законовата корекция на издръжката на живота и увеличението на заплатите. Изчисленията са за тази година. Но фискалният съвет и експерти предупреждават, че дупката, която трябва да се закърпи с пари от държавната хазна, ще се задълбочи, заради недостатъчните средства от пенсионни вноски. Сега държавната субсидия е 34,5 процента. Какво следва? Необходима ли е реформа в пенсионната система?
Демографските тенденции в страната са неблагоприятни. С дял от 20 процента от възрастното население над 65 години, Македония също е в групата на страните, които демографски се характеризират като страни със старо население, според европейската дефиниция. Но възрастното ни население няма "розов стандарт". В Македония, според последните данни на фонд PIOSM, има 337.871 22.187 пенсионери, а средната пенсия е 126.168 37,3 MKD. Въпреки това, според структурата на доходите, цели 16.909 XNUMX пенсионери, или XNUMX процента, имат пенсия до XNUMX XNUMX MKD!
Именно защото в страната има пенсионери с пенсии, които не могат да оцелеят, новото правителство обяви линейно увеличение на пенсиите, два пъти с 2.500 денара, веднъж през септември и веднъж през март следващата година. И докато финансовото министерство има изчисления, според които линейното увеличение на пенсиите ще струва допълнително "само" 3 млн. евро на месец спрямо законовата корекция на издръжката на живота и ръста на заплатите, Фискалният съвет и експерти предупреждават, че дупката, която трябва да се задълбочи, ще се закърпи с пари от държавната хазна, поради недостатъчни средства от пенсионни вноски.
На каква цена ще бъде спасен пенсионният стандарт?
Съгласно Закона за пенсионното и инвалидно осигуряване сравняването на пенсиите се извършва два пъти годишно - на първи март и на първи септември.
„Коригирането на пенсията за старост се извършва в съответствие с движението на индекса на разходите за живот в размер на 50 процента и увеличението на средната заплата, изплащана на всички служители в Република Северна Македония в размер на 50 процента“, гласи Законът. В наредбата се пояснява още, че за мартенското съгласуване се вземат данните от второто полугодие на предходната година, а за септември - от първото полугодие на същата година.
Министърът на финансите Гордана Димитриеска-Кочоска казва, че според този модел пенсиите от септември трябва да се увеличат с 9,35 процента. Текущата месечна сума, отделена за пенсии, е 7,1 милиарда MKD.
- С хармонизирането според закона трябва да се отделят допълнителни 664 милиона денара за пенсионерите на месец. А за линейното увеличение от 2.500 денара за всеки пенсионер трябва да се отделят 845 милиона денара за месечния нов - разкри математикът Димитриеска-Кочоска.
С ребалансирането на бюджета, което е в парламентарна процедура, са предвидени допълнителни 5 милиарда денара за изплащане на пенсии до края на 2024 г.
- От тези 5 милиарда денара 2,5 милиарда денара са средства, които се прехвърлят допълнително към Пенсионноосигурителния фонд, за да се реализира обявеното линейно увеличение на пенсиите с 2.500 денара от септември 2024 г., което ще бъде изплатено през октомври - обясниха пред " Слободен прес“ от Министерството на финансите и добавят, че в бюджета не са предвидени пари, дори и да е бил управляван законосъобразно.
Според техните изчисления 34,5% от общия бюджет на ПИОМ се прехвърля от централния бюджет към бюджета на ПИОМ на всички основания, останалите средства се осигуряват от ПИОМ от собствени източници на приходи, тоест социални осигуровки от заплати.
Глигор Бишев, президент на Фискалния съвет, казва, че именно поради факта, че дори и сега значителна част от пенсиите не могат да бъдат покрити от пенсионната вноска, увеличение на пенсиите от 5.000 денара може значително да задълбочи дефицита в пенсионния фонд.
- Фискалният съвет предлага, ако се подходи към увеличение на пенсиите над предписаното правило, мярката за пенсиите да бъде придружена от други мерки, които да позволят увеличаване на приходната част на бюджета и пенсионния фонд, като мерки увеличаване на възрастта за пенсиониране, което ще бъде съобразено с увеличаването на продължителността на живота на населението и нуждата от квалифицирана работна ръка, подобряване на събираемостта на осигуровките и данъците, ограничаване на сивата икономика и разглеждане на възможността за увеличаване на размера на пенсионните вноски като се има предвид, че е на умерено ниво спрямо страните от региона – казва Бишев.
Пенсията не е социална категория
От Партията на пенсионерите, която сега е в опозиция, казват, че не са против инцидентното изравняване на пенсиите, но това не трябва да е практика.
- Пенсията е икономическа, а не социална категория. В зависимост от това колко пари са внесени от всяко лице като пенсионна вноска, това ще бъде размерът на неговата пенсия. Линейното увеличение на пенсиите не е справедливо и дори не е законно, но разбира се, законът може да се промени. Все пак бих казал, че подобно инцидентно линейно увеличение на пенсиите е добре, за да има изравняване между най-ниските и най-високите пенсии и да се подобри жизненият стандарт на пенсионерите с по-ниски доходи. Но ако нещо подобно се случва непрекъснато, тогава пенсиите на един фермер и един университетски преподавател ще се доближат - каза ни Илия Николовски, председател на Партията на пенсионерите.
Според данните на фонд PIOM най-ниските лични пенсии са 13.152 1 MKD и са за възрастни пенсионери, които са упражнили правото си на пенсия от 1997 януари 16.144 г. След това процентите за изчисляване се промениха, така че тези, които са се пенсионирали през предходната година, имат най-благоприятната и най-ниска пенсия от 1 2002 денара. За пенсионерите, които упражняват правото си от 13.852 януари XNUMX г., най-ниската пенсия е XNUMX XNUMX MKD.
Тъй като има и семейни пенсии, при които пенсията се наследява от починалия, както и пенсии за инвалидност, в страната има цели 22.972 6,8 бенефициенти, или 13.192 от пенсионерите с пенсии до XNUMX XNUMX денара!
Николовски обаче обяснява, че със средно 22.187 XNUMX денара ние не изоставаме от страните в региона.
– В сравнение с региона пенсиите ни не са от най-ниските, както обикновено се показва. Така по данни на Евростат македонската средна пенсия е 342 евро, българската 226, в Албания средната е 131, в БиХ 237, в Сърбия 383, а в Черна гора 291 евро - казва Николовски.
Той каза, че Партията на пенсионерите отдавна предлага закон за минималната пенсия, както и социални пакети от социалния фонд на държавата, а не от фонд ПИОСМ, предназначен за най-уязвимите пенсионери. Но при това, казва Николовски, трябва да се направи картографирането им, така че да се отчете не само размерът на пенсията, а общият доход, защото един пенсионер може да има ниска пенсия, но голям имот, който дава под наем. .
А университетският професор Ядранка Мършич, която е един от създателите на тристълбовата пенсионна система, казва, че „решаването на проблема с малките пенсии и постигането на достойни доходи и условия на живот на пенсионерите става чрез други мерки за социална защита или чрез въвеждане на на друг - нулев стълб за обща държавна пенсия, която се изплаща на всички граждани, като размерът се определя от държавата и се покрива от общия бюджет".
– Държавата проектира пенсионната система така, че да осигури адекватни пенсии и финансова устойчивост на пенсионната система, като трябва да изпълнява тези две цели взаимно допълващи се, тоест да не застрашава едната за сметка на другата. Решенията за пенсионната система трябва да бъдат последователни и всеобхватни, а не еднократни и да отговарят на други цели. Финансовата устойчивост на системата зависи от плащанията към пенсионния фонд и сумите за изплащане на пенсиите; ако едната страна се движи отрицателно, това ще се отрази на другата. Доходите зависят от състоянието на икономиката, чрез броя на служителите и размера на заплатите, а разходите се влияят от броя на пенсионерите и размера на пенсиите, така че с допълнителни намеси в системата чрез необосновано увеличение на пенсиите, прогнозираният баланс на системата е нарушен - изказвания за "Свободна преса", Мършич.
Как работи пенсионната система и може ли да продължи?
Всички служители след 1.1.2003 г. са задължителни членове на втория пенсионен стълб. Две трети от пенсионната вноска отиват в държавния фонд, а една трета в задължителния частен фонд по избор на осигурения. Сегашният размер на пенсионната вноска е 18,8 процента, но когато беше замислена двустълбовата пенсионна система, процентът на възвръщаемост на пенсията беше 21,2 процента. По данни на Евростат Македония е страната с най-голям ръст на участието в населението на хора над 65 години в периода от 2012 до 2022 г. сред европейските страни. Добрата новина е, че се подобри съотношението между осигурени и пенсионери. Ако през 2003 г. той е бил 1,3, то по последни данни за 2022 г. е достигнал 1,7, когато 572.327 334.816 осигуровки са финансирали 1,7 2015 пенсионери. Лошата новина е, че това съотношение от 2016 служители на един пенсионер е влошаване спрямо предходни години. Например през 1,9 г. и XNUMX г. коефициентът е бил XNUMX.
При такива промени в параметрите възниква въпросът: Трябва ли да има нова реформа в пенсионната система.
Професор Ядранка Мършич казва, че размерът на пенсионните вноски трябва да бъде преразгледан, но трябва да се обърне внимание и на сериозните предизвикателства, засягащи функционирането на пенсионната система.
- Застаряването на населението е един от факторите, които влияят върху дългосрочната финансова устойчивост на пенсионната система, така че увеличава разходите на пенсионния фонд. От създаването на тристълбовата система настъпват ускорени промени в икономиката и обществото, които, ако не се третират по подходящ начин, могат значително да нарушат стабилността на тази система. Основен проблем е високата имиграция, която намалява бъдещата налична работна сила, което води до очаквано по-нисък приток на вноски в пенсионния фонд и това трябва да се вземе предвид възможно най-скоро. На следващо място е неизменно високото ниво на сива икономика, което също се отразява негативно на приходите на пенсионния фонд. А ниската производителност, която е пряко свързана с нивото на заплатите, пряко се отразява на приходите на фонда. Няма време за отлагане справянето с тези заплахи, необходими са комплекс от инициативи и мерки в сферата на образованието, пазара на труда, предотвратяване на сивата икономика, задържане на младата работна сила, инвестиране в инфраструктура, стимулиране на технологичния прогрес, насърчаване на растежа на малки и средни предприятия. Сериозно трябва да се помисли и за увеличаване на размера на осигурителната вноска за пенсия, която е на по-ниско ниво от това, с което са направени прогнозите за тристълбовата система и е по-ниска от 23,6%, което е средното за европейските страни - той ни каза Mršić.
Броят на пенсионерите, от друга страна, непрекъснато се увеличава. Ако през май те са били 337.871 765, то през януари пенсионерите са със XNUMX по-малко. Застаряването на населението, съчетано с изселването на младото население, създава пагубна формула за пълнене на пенсионната хазна.
- Намаляването на раждаемостта, раждаемостта и повишаването на възрастовата граница на населението са глобални проблеми, пред които сме изправени и ние. Страната ни застарява и имаме все по-малко младо население, което се отразява в намаляването на броя на учениците, както в основните, така и в средните училища. Това означава, че в бъдеще нашето работещо население ще намалява. От друга страна имаме така нареченото „изтичане на мозъци“. Това означава, че губим квалифицираното население. Ще ни създаде проблем в образованието, в здравеопазването, в технологичното развитие на страната. Това е тенденция, която води до по-малко служители и генериране на по-малко приходи, което от своя страна ще се отрази пряко върху пълненето на държавната хазна. В същото време през последните десетилетия средно 30.000 20 млади хора се изселват всяка година. Делът на възрастното население в общия брой вече е XNUMX на сто, което означава, че сме страна със старо население. Това са сериозни проблеми и големи предизвикателства за решаване – каза демографският експерт Дончо Герасимовски.
Според него е необходима сериозна демографска стратегия. Новото правителство създава изцяло ново министерство, социална политика и демография, което ще трябва да изпълнява Националния план за демография, като един от ключовите ангажименти на спечелилата коалиция на последните избори и в програмата на ВМРО-ДПМНЕ.
С този текст Free Press се присъединява към инициативата за повишена прозрачност на институциите, която Институтът за комуникационни изследвания осъществява в сътрудничество с медиите в рамките на проекта „Use Facts“, който се осъществява с подкрепата на Британското посолство.